В полетата на моето мълчание
вилнеят бури и мълнии,
родени от мислите думи -
изтичат в бездни разтурени.

Крият се слънчеви зайчета
в гори от разтуха безвремие,
когато наточвах си ноктите,
за някаква шепа прозрения.

Когато сияеше погледа
втурачен в  невъзможното горе,
че ти си моето звездно безумие,
в което да се сгуша омаяна.

В ливади от сиво мълчание
догарят звездите умиращи.
Там където мечтите се раждат
и копнеят за свойто излитане.

Дълбах с ледена точност по края
всички мисли, звуци и истини.
Издишах цветна дъга - оазис -
врата в пустинното  "липсваш ми"..
.

                               
                                   Fly cat blue
                                   01.08.2010г.