Морето простряло постеля
разказва приказки свои
сринващи знойни прегради
твърди, че в гърдите ти било.

Там глъчно чайки живяли -
и рибата бисерна плувала
в прегръдка от сини воали
край брегове от златни черупки.

Ухаело лятото най-нежно,
с хладни сенки на плажа..
Че дюни до замъци стари
мъдрували за своето его...

Очите с мастило вещали,
че синьото в тях ще е кралско
в сърцето ми ако заплувал
погледа ти - на океана...

русалки с чародейни пръсти
за гости изплитали панделки...
Че сам се отключвал всемира ти -
само с... цунами.


                     Летяща синя котка
                     22.05.2010г.