Това се случило много отдавна. Било по времето, когато горите били още девствени... в стародавни времена. Природата не била обезпокоявана от хората имало още непребродени гори, в които животните водили спокоен, дълъг и щастлив живот... Морето било лазурно синьо сияещо от слънцето и ухаещо на нежни водораслени аромати... Горите били с гъсти шубраци... Там в подножието на една планина имало един замък, където живеел един млад принц със своята по-малка сестра... Той бил на 12 години, а сестричката му на 6 годинки.Той бил много добре възпитан, бил ученолюбиво дете, което с радост си учил уроците, но също обичал и да играе...
- Приличаш на сестра ми - засмя се принца. - Говореше на малката русалка, която спокойно се беше отпуснала на морския бряг до скалите където беше седнало момчето...
Те често се виждаха и споделяха своите чувства и мисли. Бяха се запознали още преди две-три години и оттогава общуваха, характерите им макар да бяха различни много си допадаха.
- Сестра ми също като тебе е голяма кокетка. Иска да изглежда добре, както виждам ти също полагаш усилия винаги да изглеждаш прекрасно. Косата ти е винаги много добре сресана и прическите, които си правиш много ти отиват. Тези морски цветя по тях ухаят много странно и са много красиви... - Той се замисли... Мислеше си за морското дъно...
- Как мина вчера тържеството... Добре ли прекарахте, беше ли забавно и интересно. - Попита русалката, с лек вълшебен смях...
Те бяха много сестри - всичките дъщери на Морския крал. На дъното на океана близо до брега имаше голям морски замък... Там също живота минаваше без тревоги и притеснения. В него имаше най-разнообразни животни, които бяха негови служители... Те също много често правиха вечерни тържества също както в замъка на сушата. Но техните вечерни тоалети бяха много по-пищни и красиви отколкото тези на хората. Цветовете бяха един от друг по-красиви и искрящи с дълки ресни по краищата на дрехите, които придаваха още по-красива и вълшебна атмосфера, която най-много личеше когато морските придворни затанцуваха...
- Хайде да си ходим... - заповяда морското таралежче. То всъщност искаше да заповяда на русалката, понеже много ревнуваше. Бяха приятели с нея, но то все ходеше нацупено, когато русалката се срещаше с принца. Тя познаваше и някои от неговите приятели, сестра му и най-добрия му приятел - принц от съседния замък, както и неговата бъдеща годеница, но таралежчето ревнуваше най-много от принца.
- Късно е - трябва да си ходим - добави морското таралежче.
- Добре, добре тръгваме нека само да ми разкаже как е минало тържеството вчера... - Отговори малката русалка.
- Ще ни се карат, моля те... - добави таралежчето
Принца каза:
- Не мисли, всичко беше както винаги. Имаше танци и питиета, които на мен не ми допадат, нали съм ти казал, че се отегчавам от празнинствата на родителите ми.
- Добре, довиждане - каза русалката и заедно с таралежчето се гмурна в дълбините на водата.
Таралежчето не живееше в замъка... Тя го изпрати до някъде и се прибра.
Разпусна косите си и легна на леглото. Имаше нещо, но не разбираше.Този път и тя се разсърди като че ли на таралежко... Защо все бързаше. Спомни си случката от миналата седмица, когато бяха ходили в тяхната гора и тя се беше оплела в едни водорасли, а малкото таралежче я спаси след дълги усилия кaто водорасло по водорасло разплиташе и отмотаваше, които и се бяха оплели в краката. От тогава той беше все сърдит, но той по принцип си е все нацупено -разсъждаваше тя... а иначе е толкова добро, когато играем на морското дъно. А когато съм с принца винаги е сърдито... Тя се отпусна още повече, беше следобед някъде около шест часа. Постоя още петнадесет минути... усмихна се... и стана. Запъти се към кабинета на баща си...
- Татко, моля те, имам една молба! - каза тя. Моля те да дадеш на моето приятелче морското таралежче- титлата на мой личен придворен съветник. Искам да се чувства специален...
- Но това не е позволено... - отговори кралят - нали знаеш, че официалните поданици на кралството могат да бъдат само тези, които са завършили и последния клас в гимназията... Преди това не е позволено.
- Моля те, моля те.
Кралят се замисли.
- Защо пък да не? - попита се сам. - В крайна сметка нали спаси дъщеря ми... Нека децата да бъдат щастливи...
- Добре, - каза той - извикай морското таралежче.
Така официално морското таралежче получи званието съветник на малката русалка. То беше единствения поданик получил официалното звание, а едва беше навършило 7 години.
След два дена русалката го извика при него, сега то можеше спокойно да влиза в замъка, но макар че се чувстваше гордо, нещо го притесняваше - нямаше работа, нямаше какво да прави. Не обичаше да дава съвети, то обичаше единствено да си играе на различни игри захласваше се по игра с топка и каране на колелета, както и на криеница...
- Ето заповядай - му каза русалката - това е твоето задължение като мой близък съветник.
- Но какво е това.
- Това е вратовръзка ушита от шивачите на принца специално за теб. Никой в нашето кралство не притежава такава...
Теб обичам много повече, отколкото принца...
Но чувствата в сърцето няма как да ги видиш. Те са невидими, а в същото време са най-важни и най-много дават сила и щастие в ежедневието ни. Можеш да разчиташ, на тях защото те са истински...-
- Никога няма да те оставя - добавила тя. - Ти си моето любимо таралежче и аз ценя твоето приятелство много повече отколкото предполагаш... ето защо те направих мой съветник.
Таралежчето било най-щастливият морски обитател в царството чак до края на дните си... които били много много дълги...

                             
                                                               Fly cat blue